ПРИНЦИПИ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА МЕХАНИЧНИТЕ ЗАКЛЮЧВАЩИ СИСТЕМИ

При механичните заключващи системи движението на заключващите елементи – шип или език, се осъществява чрез завъртане на механичен ключ или специална за целта дръжка. Управлението на механичните системи е задължително ръчно, тоест механичната сила за задвижване е човешката ръка. Условно системи се състоят от две части – заключващ механизъм и ключалка.

ЗАКЛЮЧВАЩ МЕХАНИЗЪМ

Голяма част от механичните системи заключват едностранно, но има и такива, които заключват двустранно, тристранно и четиристранно. При двустранното заключване бравата заключва посредством шипове или език от двете страни на вратата. Този тип брава е желателно да се монтира, ако пантите на вратата са слаби и има по-голяма опасност те да поддадат или вратата е с външно отваряне и потенциалният крадец би могъл да изреже пантите и да отвори вратата от там. За тази цел, ако искате да избегнете двустранното заключване и да останете с едностранно, могат да се сложат така наречените пасивни шипове от страната на пантите.
Тристранното и четиристранното заключване е за допълнително осигуряване срещу огъване на вратата при натиск в някои от краищата й.
От изключителна важност за здравината и устойчивостта на една брава е начинът й на изработка и материалът, от който е направена. Има случаи, в които се ползват некачествени материали, които много лесно се чупят или огъват, както и такива, при които конструкцията на бравата е така направена, че не издържа каквато и да е атака. За съжаление ползваните материали често са скрити под декоративни покрития и неможе да се разбере за тяхното качество. В тези случаи единствено може да се доверите на името на производителя и качеството на продуктите му, но само ако сте сто процента сигурни, че това в ръцете Ви не е фалшификат, а е оригинален продукт с гарантиран произход.
Обърнете внимание колко излизат на вън шиповете на бравата в заключено положение. Това е необходимо, за да може да се гарантира добро заключване на вратата, което е в рамките на минимум 1 см. Дълбочината на проникване в касата гарантира, че при механичен натиск върху вратата шиповете ще са достатъчно навътре, за да издържат. Известен метод за отваряне на заключени врати е чрез разпъване на касата, там където е заключването. В този случай има два варианта за защита. Първият вариант е дълбочината на шиповете да е толкова голяма, че колкото и да се огъва касата, те да не могат да излезнат извън нея. Това на практика е много сложно и скъпо. Вторият вариант е доста по-евтин и ефективен – просто трябва да се напълни пространството между касата и носещата греда, така че касата там да неможе да се огъне.
Почти всички механични брави се монтират на крилото на вратата. Тези с многостранното заключване се поставят (вграждат) още в процеса на изработка на вратата, тъй като в последствие не могат да се монтират. Единствено двустранното заключване тип Греда може да се монтира в последствие, но се поставя външно от вътрешната страна на вратата и не е естетически издържано. Едностранните заключвания могат да бъдат монтирани по всяко едно време. Какъвто и да е типа на заключването и колкото и многостранно да е то, винаги има видим елемент от бравата. Това е най-малко механичната ключалка, която е пряко свързана със заключващия механизъм. Това позволява на крадци дори да нямат ключ да атакуват заключващия механизъм, тъй като могат да използват видимите части от заключващата система за опорни (репери) точки, спрямо които да определят вида на системата, най-слабите й места и точното място за атака. Например два сантиметра над ключалката, шест милиметра на ляво се пробива три милимитров отвор с акумулаторна бормашина (тиха и без кабел) и с подходящия инструмент се избутва заключващия механизъм. Времетраене – прецизно, чисто, тихо, бързо, лесно, евтино. Този проблем е решен при някои от електронните заключващи системи.
Съществуват механични заключващи системи, които се отключват от вътрешната страна без ключ - направено е за удобство и бърза евакуация при аварийна ситуация. Колкото и практичен да е този механизъм, има един съществен недостатък и той е, че когато се проникне в един обект с цел кражба през прозорец, излизането и изнасянето на вещите се осъществява през вратата. Такъв тип брава спестява доста усилия и нуждата да се търси резервен ключ, оставен някъде скрит в обекта. Този проблем е решен при някои от електронните заключващи системи.
При вандализъм спрямо механичните заключващи системи или спрямо вратата (огъване, механични удари или счупвания), дори и заключването да е издържало и вратата да не е отворена, е възможно бравата да се повреди (изкриви, заклини, счупи) и да не може да се отвори след това дори и с ключ. Единственият вариант за отваряне на вратата е по механичен път – рязане, пробиване, къртене. Ако поради някаква причина, в процеса на експлоатация, се счупи някой елемент от бравата (а това се случва често), единственият вариант за отваряне на вратата е отново чрез рязане, пробиване, къртене. Дори и да се отвори бравата, за голяма част от механичните системи не се предлагат резервни елементи и ще е необходимо да си закупите нова заключваща система.

КЛЮЧАЛКА

Сигурността на механичната брава се определя от секретността на ключалката и ключа. Много по-лесно е да се обезвреди ключалката, отколкото заключващият механизъм. В този случай независимо от многостранността на заключващия механизъм и дебелината на шиповете му, ако се разбие (механично или се разкодира) ключалката, с едно завъртане ще се отключи цялата брава.
Има два основни типа ключалки. Първият тип са така наречените патрони, които са универсални, кодовата част е вътре в патрона и той посредством палец предава движението на заключващия механизъм. Различават се едни от други по типа на ключа и сигурността на кода му. Поради универсалността на патрона може да се променя типа на ключа (патрона), който се ползва, като се замени с нов. Вторият тип ключалки са така наречените касови брави, при които кодовата част е директно свързана със заключващия механизъм. При този тип ключалки, за да се смени типа на ключа е необходимо да се смени цялата брава. При ключалките тип Патрон, секретността се определя от точността на изработка на ключовете. Поради наличието на механични луфтове, които са технологични или се появяват по време на експлоатация, броя на комбинациите на ключа е силно ограничен. Често се случва произволен ключ „изненадващо” да отключи чужда брава.

 

МЕТОДИ НА РАЗБИВАНЕ НА КЛЮЧАЛКАТА:

Съществуват така наречените шперцове, представляващи приспособления, чрез които в рамките на секунди, най-много минути се намира кода на патрона. Този начин е бърз и тих, но изисква умения, не оставя следи. Чрез него може да се влезе в обекта и при излизане отново да се заключи бравата.
Друг метод за бързо разбиване е така наречената меча лапа. Това е устройство, което разкъртва кодиращите щифтчета в патрона и той остава без код. Това е бърз и тих метод, не изисква умения, понякога оставя следи. Чрез него може да се влезе в обекта и при излизане отново да се заключи бравата.
Друг метод е счупването на патрона. Ако има място за захващане на патрона, използвайки конструктивната слабост в средата на патрона, посредством специални ключове за захващане, се счупва външната част на патрона, след което безпрепятствено може да бъде отворен. Методът е много бърз, относително тих, не изисква никакви умения, оставя доста видими следи.
Следващ метод е чрез разпробиване на кодовата част на патрона. Сравнително по-бавен от гореизброените, по-шумен е и оставя видими следи.

Патронният тип ключалка е изключително неустойчива на вандализъм. Чрез пъхането на клечка или друг предмет, или впръскване на лепило в ключалката може много бързо, евтино и незабелязано да се унищожи една заключваща система и да се принуди собственикът й сам да я разбие, което би му създало доста главоболия, отнеме време и значителни финансови средства.
Ако си загубите или Ви откраднат ключ, ще е необходимо да смените патрона и да извадите нови ключове за всички потребители, за да неможе който е откраднал или намерил ключа да отключи настоящата брава. Това е бавна процедура, отнемаща значителни финансови средства.
Предимството на тези системи е че е възможно да се обединят в така наречените мастер системи, при които чрез специален подбор на механични кодове се прави така, че да има йерархичност на ключовете. Това означава, че с един ключ (главен ключ) могат да се отварят всички брави в тази мастер система, може да има ключ, който да отваря само определена група от брави или само една брава. Тази система е доста удобна за хотели или фирми, но недостатъкът й е, че е скъпа и ако бъде откраднат или изгубен някой от груповите ключове, ще е необходимо да се смени цялата мастер система. Но тъй като мастер системите са доста скъпи и са приложими само в рамките на едно предприятие или сграда, в повечето случаи всеки потребител носи огромна връзка с ключове за всички врати, в които има достъп. Този проблем е решен при електронните заключващи системи.
Недостатък на всички механични системи е, че неможе да се избира кой и кога да може да отключва дадена врата. Както и неможе да се проследи кога е ползван определен ключ.
Ключовете за ключалки тип Патрон са малки, удобни за носене и употреба.
Ключът може да бъде копиран без Ваше знание, ако се вземе механичният му отпечатък или просто бързо да се извади дубликат при ключар. Това се случва най-често при вътрешни саботажи от приятели или познати. За съжаление по никакъв начин не може да се разбере кой и колко ключа има за Вашата врата.
Механичните ключове се износват при продължителна употреба, поради механичното триене, което се осъществява при пъхането на ключа и кодирането, както и предаването на механичното движение на заключващия механизъм.

За ключалките тип Касови брави е разпространено мнението, че са по-сигурни от ключалките с патрон. Това важи само за истинските качествени касови брави. В последно време, на пазара се разпространиха много брави тип Касови, които са прилично евтини, но качеството им на сигурност е почти нулево, като могат да се отворят едва ли не с назъбена отверка. Качествените касови брави са много прецизни, за чието разбиване са необходими доста умения и прецизни инструменти. Но неоставяйте в заблуда за сигурността им. При тях времето за отключване е минути, а не в рамките на секунди, както е при тип Патрон.
Доста разпространен метод за отключване на касови брави е чрез устройство наречено Таралеж, което подбира комбинациите на касовия ключ, докато се отключи бравата. Колкото по-непрецизна е бравата, толкова по-бързо се отваря. Това важи и за често ползваните брави, които в следствие на механичното износване и луфтове от експлоатацията губят прецизността си и се отварят бързо.
Касовите брави не са вандалоустойчиви. Впръскването на лепило в ключалката води до същите проблеми както при типа Патрон – рязане, дупчене, къртене.
Ако си загубите или Ви откраднат ключ, ще е необходимо да смените цялата брава и да извадите нови ключове за всички потребители, за да не може, който е откраднал или намерил ключа, да отключи настоящата брава. Това е бавна процедура, отнемаща значителни финансови средства.
Недостатък на всички механични системи е, че неможе да се избира кой и кога да може да отключва дадена врата. Както и неможе да се проследи кога е ползван определен ключ.
Ключовете за ключалки тип Касова брава са доста големи, тежки, ръбести, много неудобни за носене и употреба. Ако имате няколко такива брави, връзката Ви с ключове е огромна, тежка и досадна (особено през топлите месеци, когато нямате джобове). Този проблем е решен при електронните заключващи системи.
Ключът може да бъде копиран без Ваше знание, ако се вземе механичният му отпечатък или просто бързо се извади дубликат при ключар. Това се случва най-често при вътрешни саботажи от приятели или познати. За съжаление по никакъв начин неможе да се разбере кой и колко ключа има за Вашата врата.
Механичните ключове се износват при продължителна употреба, поради механичното триене, което се осъществява при пъхането на ключа и кодирането, както и при предаването на механичното движение на заключващия механизъм.