Тези методи са няколко:

В този случай се разчита на съчетанието на бързина, груба сила и достатъчни познания по електрическата инсталация на автомобила. Колата се разбива, при което алармената система неминуемо се задейства, след което се отваря капака на двигателя. Има няколко метода да се спре свиренето на сирената. Ако сирената е неaвтономна, тоест без вътрешно захранване, прекъсването на кабелите й ще доведе до моменталното й спиране. Ако сирената е автономна, прерязването на кабелите няма да помогне и в такива случаи се прибягва до разбиването й с чук!!! След, като сирената е спряла се пристъпва към търсенето на релето за блокиране на двигателя. Ако алармата е от типа, при които алармата е с нормално отворени контакти на релето за блокиране на двигателя и то е вградено в алармата, за да се преодолее блокировката има само един метод, а именно да се намери къде се намира самата аларма (ето защо е толкова важен монтажа на алармата), след което да се проследят жиците на кои елементи в системата съответстват, за да се определи двойката кабели, които трябва да се дадат на “късо” за да се запали мотора. При тези аларми запалването на двигателя е много трудно.

Ако алармата е от тип на блокировката - нормално затворени контакти и релето е външно, за да се премахне блокировката, не е нужно да се прибягва до горе описаните методи, защото е нужно само да се намери къде е алармата и да се извадят куплунзите й.

Има и друг метод за обезвреждане на блокировката на двигателя, а именно да се познава в детайли запалителната система на конкретната кола, за да може да се “байпасира” блокировката с подаването на +12 V, маса или друг сигнал в зависимост от предполагаемата блокировка. Пример: Блокировка на двигателя с прекъсване на подаването на +12 V, към бобината за високо напрежение. В този случай колата ще запали , ако от +12 V на акумулатора се подаде захранване към бобината на клемата обозначена с “кл.15”! С този пример отново подчертаваме особенната важност на монтажа на алармата при охраната на колата.

Системите на Леси 2000 използват само вградени релета за блокиране на двигателя с нормално отворени контакти.

В този случай се разчита на внимателни демонтиране на някое от стъклата на колата, като се внимава да няма резки удари, които могат да задействат шоковият сензор, след което да се “бръкне” в колата и да се изтеглят ценните вещи. В този случай е добре да се монтира обемен датчик.

Системите на Леси 2000 имат вход за двузонов обемен датчик, който обаче за разлика от всички други конкурентни аларми е напълно програмируем и дава възможност за избор на режими на охрана, в които да се комбинира работата на обемният и шоковият сензори, както и да се включват и изключват независимо един от друг.

Най - уязвимото място за атака на алармата е кода, който то излъчва при всяко натискане. Масово монтираните алармени системи, за да бъдат с ниска цена са с тъй наречения “твърд код”. Какво означава на практика това:

Всеки път, когато използвате дистанционното управление, Вие излъчвате на определена честота (от 300- 480 MHz), дигитален код, с който алармата разбира, кой бутон в момента е натиснат и каква команда трябва да се изпълни. При алармите с твърд код , кода който се излъчва в основата си е винаги един и същ, като само първите два бита указват, кой бутон в момента е натиснат.

Устройство с помощта, на което кода може да бъде прихванат, в мига на използването му, записан и след това многократно използван струва за изработка около 40-50 лева и не представлява никакъв проблем за производство от хиляди ел. инженери в България. На практика такова устройство е притежание на голяма част от дори и непрофесионални крадци на касетофони. С негова помощ, колата може да бъде отключена ограбена и заключена отново! Такива алармени системи са с цени максимум 90-100 лева, но факта, че не осъществяват на практика никаква охрана на колата, ги превръща в твърде скъпи устройства. Митът за алармите с твърд, но двоен код, т.е. такива за изключването, на които се налага да натиснете първо бутон 1, а до 5 сек. бутон 2 е измама, тъй като в кодовият анализатор се въвежда автоматично номера на натиснатия бутон. Това е все едно дете, което знае да чете и да пише, да не знае, че в азбуката след А следва Б.

Нашата фирма поради изискванията на НАРЕДБА № 104 не произвежда алармени системи с твърд код.

Единствените аларми, които заслужават парите си са тези, при които дистанционното управление променя кода си при всяко натискане или така наречения динамичен или скачащ код. При алармите с твърд код, максималният брой комбинации на кода е максимум 16 милиона, от които се използва винаги само един, като обаче броят комбинации има значение само толкова, доколкото комшията да няма голям шанс да има аларма с дистанционно с еднакъв на вашият код! Ако при директният запис от ефир на точния код обаче, броят комбинации е без значение, то при алармите с “динамичен код” те са 1,8 х 10/19 или 18000000000000000000 /осемнадесет квантальона/ комбинации, от които във всеки един момент на натискане на дистанционното се използва различен код. Тоест, при алармите с динамичен код, записването на кода е безмислено, защото този код няма да се използва на практика повече . Ако трябва да си го представим образно, това е все едно да имаме здрава желязна врата, която в първия случай /твърд код/ затваряме с райбер, а във втория /динамичен код/ има брава с четиристранно заключване, на която при всяко преминаване през нея, се сменя патрона с ключа!!!

Стандартният динамичния код обаче също има свое слабо за атаки място, а именно – алгоритъмът, по който се сменят кодовете, тъй като тази смяна не става произволно, а се подчинява на определена математическа формула. На всички алармени системи /без VALCOR / този алгоритъм е записан във външен за процесора тип, което прави възможно извличането му от там и след което направата на кодов анализатор и за аларми с динамичен код. При всяко натискане на дистанционно управление със скачащ код от него се излъчва код състоящ се от две части, твърда, която не се сменя и е уникална за всяко дистанционно и променяща се, която е получена на базата на твърдата част от кода и математическия алгоритъм за генериране на код записан в дистанционното. Този алгоритъм е известен и на алармата и един и същ за всички дистанционни, като при приемането на сигнал от дистанционното кода се декриптира, за да разбере алармата, кой бутон е натиснат. Ако алгоритъма, обаче е известен на крадците, то и обезвреждането на система с динамичен код не представлява проблем. Поради тази причина, моделите на VALCOR използват ново поколение скачащ код с повишена сигурност, който се изразява в псевдослучайна последователност от кодове, като това скачане се движи по различен, уникален алгоритъм различен за всяко отделно дистанционно управление, съставен с помощта на шест 64 битови матрици, комбинирани с помощта на набор от алгоритми Lesi ("1"- до 2000 г., "2"- до 2003 г. или "3"- след 2004 г.), които дават изключителна сигурност и надеждност. Всички тези мерки и алгоритми, с които работи алармената система обезсмислят използването на устройства, като записвачки на код, грабери, скенери и компютри от най-високо поколение за деактивиране на алармата. Веднъж използван код, може да се повтори най-рано след 20 години и то при средно дневно натискане на дистанционното по 80 пъти на ден!!!

Тук можете да видите схемите за:
Създаване и запазване на уникалния криптиращ ключ за всеки предавател
Основни операции при създаването и излъчването на скачащия код
Операции при променяне и декодиране на скачащия код

Въпреки, че разбиването на набора от алгоритми Lesi е практически невъзможно, поради огромния масив от данни, с които трябва да се разполага (милиони записани кодове от различни дистанционни Valcor ), за да се изследва математическата логика, по която се сменят кодовете фирмената ни политика е на известен период от време, този набор от алгоритми да се сменя изцяло. По този начин се обезсмислят всякакви опити за направа на кодов анализатор за алармите VALCOR . На новото поколение от 2004 г., алгоритмите са Lesi 3. На практика има само един единствен начин да се въздейства на алармена система Valcor през дистанционното управление

Метода се нарича “забиване на радио ефира” и работи по следния начин:

Ако крадците следят набелязан от тях за крадене автомобил могат да попречат на собственика му да включи алармата в охрана, като запуснат мощен радиопредавател, който забива радио ефира на дистанционното, което пречи на алармата да приеме код от него за включване в охрана.. В този случай, ако на тръгване алармата е работила нормално, но при пристигане не работи, то вероятността да се е повредила по пътя е минимална и най-вероятно в момента има забиване на ефира. Най-добре е въпреки, че не сте сигурни дали атаката е срещу Вас конкретно, да преместите колата веднага.

Другият начин за използване на метода със забиване на ефира е, когато алармата е вече включена в охрана, като в случая има и активно участие и от Ваша страна. Използва се една особеност на принципа на работа на динамичният код, а именно че след приемането на определен код алармата преизчислява наново очаквания за следващото натискане на дистанционното код. Ако обаче дистанционното управление излъчи код който не е приет от алармата, то той остава активен в паметта й за очакван верен код. В случай, че този код бъде записан той ще им позволи да изпълнят команда с него към алармата! Колкото кодове има излъчени, но неприети от алармата, толкова пъти ще могат да активират или дезактивират алармата. Не е възможно, обаче да Ви следят със записвачка цял ден и да очакват, кога ще натиснете дистанционното извън обхвата на алармата. За да Ви предизвикат, да го направите обаче те правят следното:

Запуска се мощен предавател на честотата, на която работи алармата. По този начин те заглушават възможността тя да приеме код, за да се преизчисли следващият. След това колата се рита за да се задейства шока и се изчаква появяване на собственика, който да започне да натиска дистанционното с цел спиране на сирената. В близост до него, обаче има приемник настроен на честотата на предаване на дистанционното, който "слуша" и записва всеки код, който собственика излъчва при натискане. Колкото пъти се използва под ред дистанционното, толкова верни кодове се излъчват /максималният брой обаче е 16!/. Атаката на радио ефира продължава, докато собственика си тръгне ядосан, че алармата се е повредила и не може да я спре /тя си спира сама след изтичане на периода на сработка на шоковият датчик – 20 сек./. Това се прави, защото в принципа на работа на динамичния код има една особеност, а именно, ако сте излъчили например 10 валидни кода, без алармата да ги е приела, но 11 поред бъде приет от алармата другите 10 губят валидността си! По този начин, ако крадците успеят да принудят собственика да си тръгне без да успее да излъчи код, който да се приеме от алармата, крадците ще разполагат с определен брой валидни кодове!!!

Ако Ви се случи на практика такава ситуация или имате подозрение за подобна атака, отворете колата окъсете аварийният изход или дезактивирайте алармата със сервизният код /ако модела ви го поддържа и е програмиран/ и веднага преместете колата! Успеете ли обаче да излъчите код, който алармата да възприеме и не натискате дистанционното повече, ще изтриете на практика излъчените и записани от крадците преди това кодове!

Има и друг метод за опит за обезвреждане на VALCOR, който обаче има почти нулева вероятност за успех и се разчита само на отделен късмет /шанса за успех е милиарди пъти по-малък от шанса за шестица от тотото/. Записва се кода за включване на алармата. Както вече е известно той не може да се използва отново, но от записания код, твърдата част ще участва в следващия код, който се очаква от оригиналното дистанционно. Алгоритъма на скачащия код в алармата има специална защита от грешка с помощта на която при преизчисляването на следващия очакван код се преизчислява не конкретен код, а масив от кодове (16 на брой), от които, при излъчване на един от тях алармата ще се подчини незабавно, но ако се излъчи код извън тези 16, но вероятен за използване в бъдеще алармата ще го възприеме, но няма да се подчини, защото ще очаква вече излъчване на конкретен код намиращ се непосредствено като стойност след излъчения преди това верен, но не очакван в този момент код. Това е тъй наречената защита от загуба на синхронизация на алармата с дистанционно управление в случай, че то бъде натиснато над 16 пъти извън обхвата на алармата. С излъчването на два последователни верни кода дистанционното се оторизира в паметта на алармата, а тя преизчислява нов масив от кодове 16 от които са верни и на, които тя се подчинява незабавно при използването им!

По време на хаотичното излъчване на кодове от кодовият анализатор на крадците на базата на записана преди това твърда част вероятността, да се попадне на един от тези верни 16 кода е 1,8 х 10 на 19 степен делено на 16, което е на практика = 0!!! Вероятно, е обаче да се попадне на верен за приемане в бъдеще код. Невъзможно е на практика, обаче късмета на крадците да е толкова голям, че следващият код да е точно този който алармата очаква за да се синхронизира. При това положение атаката с налучкване на кодове може да продължи хиляди години без успех. Ако по време на атаката се улучи верен но извън масива от 16 очаквани кода оригиналното дистанционно ще загуби синхронизация с алармата. При това положение, когато собственика на колата се върне и натисне дистанционното 1 път, алармата няма да се подчини. За да се възстанови синхронизацията дистанционното трябва да се натисне последователно 2 пъти, след което алармата ще преизчисли новият масив от 16 кода и то ще започне да работи нормално. В този случай след изключването на алармата тя ще докладва опит за атака, като алармено събитие е от тип "загуба на синхронизация". Ако обаче атаката продължи дълго време и при опитите за налучкване на верен код за изключване се уцелят определен брой верни кодове, но извън онези 16, на които алармата се подчинява незабавно е възможно да се изгуби възможността за синхронизация дори и с двукратно натискане на оригиналното дистанционно. При това положение се налага оригиналното дистанционно да бъде записано отново в паметта на алармата. Записването на практика прехвърля определени уникални за всяко дистанционно математически алгоритми на базата на които алармата изчислява вероятните верни кодове!

Всичко казано до тук води до изводи че охранителна система Valcor на практика не може да бъде обезвредена през дистанционното управление! Основната причина за това е изключително сложният начин по който се изчисляват вероятните кодове и хардуерното решение при което алгоритмите на скачащият код не се намират във външен за процесора чип а са част от софтуера на алармата и се намират в самият процесор при което извличането му е невъзможно.

Повечето охранителни системи на българския пазар могат да бъдат обезвредени в рамките на секунди с помощта на електрошокова палка.

Електрошоковата палка представлява устройство за самозащита способна да генерира много кратък период от време. Поради изискването за ниска цена и свързаните с това особености на хардуера алармите изгарят в мига на прилагане на това напрежение по верига свързана с алармата. Такива вериги са мигачите на колата, бутона на предният капак, а най-сигурно и безотказно електрошоковата палка изгаря електрониката на алармата ако бъде ударен свето диода на арматурното табло. Сирената спира да свири и двигателя може да бъде запален защото на тези аларми блокировката на двигателя е изпълнена с нормално затворени контакти.

Всички охранителни системи, които нашата фирма произвежда не могат да бъдат повредени с електрошокова палка, като това е доказано с многобройни тестове някои от които са били при условия и върху елементи на алармата които не са достъпни за крадеца. Цялостната архитектура на хардуера е ориентирана към условието електрониката да издържа на високи напрежения. Освен това блокировката на двигателя е изпълнена на обратния на масовите аларми принцип а именно реле с нормално отворени контакти. Това означава че дори електрониката на алармата да изгори двигателя не може да бъде запален тъй като автомобила работи нормално само ако алармената система е в пълна изправност.

Грабеж по време на управление на автомобила е един от най-опасните методи за кражба защото в такъв момент е заплашен физически и собственикът му. Тук от решаващо значение е и субективният фактор при охраната както и запазването на достатъчно самообладание за да можете да използвате системата против отвличане каквато имат повечето аларми. Общият принцип на работа на тази система е натискането на определена комбинация от бутони от дистанционното управление което ще доведе до изгасването на автомобила от 20 до 50 сек. Това разбира се е възможно само ако носите дистанционното управление отделно от ключовете на колата /което е малко вероятно/ или ако в този момент с Вас е резервното. Субективният фактор е много важен в такъв момент, затова ако се страхувате от грабеж е добре да носите резервното дистанционно със Вас. На обикновените аларми обаче дори да загасите двигателя с второто дистанционно крадците могат да го запалят отново с помощта на първото което е останало на ключовете

Единствено при алармите производство на Lesi моделите имащи система против отвличане независимо с кое дистанционно е блокиран двигателя запалването му е възможно само с това дистанционно. Това е възможно тъй като системата запомня кода на дистанционното което е включило системата против отвличане и никакво друго дистанционно не може да я изключи! На някои аларми от по-високият клас /Valcor VR 72, 74/ системата против отвличане може да се активира и ако Ви принудят да дадете ключовете на автомобила. Ако след запалване на двигателя до няколко секунди не натиснете скрит бутон след 40 сек. двигателя ще угасне.

Това е метод на кражба който е изключително неудобно да бъде използван ако алармата е монтирана професионално. За намирането и обезвреждането й се изисква значително време сериозни познания по автомобили и аларми и не е по силите на всеки.

От всичко казано до тук извода е че с охранителна система Valcor и с професионален монтаж кръгът от хора който реално могат да преодолеят защитите значително намалява а с това се увеличава и шансът да предотвратите и кражбата на колата! Не бива да се подценява и субективният фактор в охраната а именно паркирането на автомобила на оживени места осигуряване на възможност за наблюдение ако се налага дълъг престой и т.н. Има още един аспект в професионалната охрана на който за съжаление напоследък не се обръща сериозно внимание а именно монтирането на имобилайзер. Имобилайзерът е устройство чиято единствена задача е да блокира двигателя поне на 3 места. Голямото му предимство пред алармените системи е липсата на куплунг и разноцвитни жици по него което дава възможност на крадеца да се ориентира кои са жиците за блокировка на двигателя. При имобилайзерите в началото на монтажа всеки проводник е черен и е маркиран с код. По време на инсталацията маркиращият код се премахва и кабела се свързва на съответно място. След приключването на монтажа дори и самият монтажник не може да каже кой кабел за какво е. Обезвреждането на такова устройство е изключително трудно. За целта трябва да се намери и разглоби платката му и да се следят кои писти на кой черен проводник отиват за да може да се възстанови оригиналната схема. Друго голямо предимство особено на безконтактните имобилайзери при които кода се подава по магнитен път е че по нищо не личи че на колата има монтирано такова устройство. В този случай изненадата на крадеца би била много голяма а от това вероятността да го откажем от по-нататъшни действия също.